Случващото се е грозно. Немога да се примиря и да кажа, че не ме боли. За детето ме боли. Боли ме,че се замесва в нещо толкова нечестно и егоизтично. Върнаха ми дрехите и обувките които бях му купил, сякаш иска да отреже всякакъв контакт и начин да напомня на детето , че има баща. Ограничава ме да виждам детето , макар че неможе да го прави.

Криво ми е. Днес беше напрегнат ден. Празно ми е в къщи. Не съм взимал детето от 2 седмици. Купувам разни дрешки на детето, а всъщност незнам дали ще имам възможност да му ги облеча.

Историята на живота ми ....

Уморих  се! Уморих се да се усмихвам и да се правя, че нищо не е станало.

Всъщност незнам от къде започна всичко. За мен може би след като се прибрах от последния рейс , за нея може би от като се познаваме. Историята е моята гледна точка.

Запознахме се в дискотека и много скоро започнахме да живеем заедно в дома на моите родители. Като  всяка двойка и ние имахме пререкания и трудни моменти което е нормално. След 3 год се изнесохме на квартира, преди сватбата, и заживяхме отделно, само двамата. Мислехме за деца и за това как ще ги изгледаме заедно (поне две). Харчехме пари и трупахме кредити . Аз през това време работех и учих задочно във Варна .Имахме желания след като започна да плавам да изплатим заемите и да си купим жилище в което по-спокойно да живем. След около година се роди Кристиан. Най-хубавото нещо в живота ми. Прекрасен син. След 3 дена се прибрахме в къщи със слънцето. Станахме 3-ма. Продължих да работя и следвам и да помагам с отглеждането на сина ни . И така след 6 месеца аз завърших и трябваше да тръгвам по корабите. Да оставя смисъла на живота ми и да отсъствам от семейството си за половин година. Но имах стимул и знаейки, че някой ме чака да съумея да издържа на трудностите които ме очакват. Всеки път когато чистех палубите със стирка в ръка с пришки си пеех една и съща песен, песента която жена ми пееше на детето” Две калинки като балеринки....”. И така броях оставащите дни. Дойде септември – рожденият дена сина ми . Първият рожден ден. Прибрах се.  В сметката ми нямаше никой, а в джоба ми имаше 600$. Бях получил и херния. В първите дни на брега докторите ми казаха, че трябва да се оперирам  от херния и разширени вени на тестесите. Второто беше признак да се притесня за това дали ще мога имам и други деца, а ние искахме. Ситуацията беше трудна а и трябваше да направя нещо и да осугуря семейството си за следващите няколко месеца докато си почина и пак да се кача на кораб. Изхода беше само един , отново. Заем. И така продължихме напред. Оперирах се от херния. Лека полека заздравя.Дойде време и заминах отново. Този път за 4 месеца. Минаха по бързо и като се прибрах този път и бяха събрани средства за да изкараме до следващия път до заминаване. Позволихме си и да отидем на Банско макар и за малко.  Жена ми неработеше.  Наемодателя взе да ни притиска да вдига наема и ние решихме да намерим друга квартира. Намерихме и се изнесохме .По-голяма и по-хубава, но и не и наша.  Въпрос на време казвахме. Още един рейс и всичко ще се оправи , няма да имаме заеми . После ще решим. Заминах пак. Не бях и на 2рия рожден ден на детето .  То вече започна да разбира. На стълбите ме изпрати с майка си и ревеше като ми подаваше едно малко самолетче и викаше „Неееее тати....”. Трябваше да замина. Глава на семейство съм, ще осигуря всичко каквото мога с цената на всичко. Минаха 5 месеца. Чувахме се пред 2-3 дена . Бях в Европа. Детето растеше . Върнах се . Заемите нарастнаха с един докато бях на рейс.  Отидохме пак на почивка за малко. Хубави моменти , но понякога чувствах , че нещо не е наред. Нормално казвах си всяко семейство има такива. Ще отминат и ще продължим напред. Нали за това се оженихме „В добро и зло, в радост и тъга да сме един до друг, да си помагаме”. Пак заминах . Най-тежкия ми контракт. Но след него се прибирам и покривам всички останали заеми от 13хил и сме начисто. Мога да си намеря работа и да започна тук , отново. Свърши и този контракт от почти 5 месеца. Отидохме на почивка отново за малко. Жена ми беше започнала работа. С всеки ден виждах и усещах , че нещо не е наред.  Опитах да поговоря , нали това е начина, да има комуникация. Отговорите бяха или много съм изморена или нищо няма. „Нещата между нас не вървят , любовта не е достатъчна” казвах , а тя ми отговяряше” Няма бе мило, всичко е наред”. В очите и виждах друго обаче. Не исках да повярвам , и до днес не искам да повярвам, че съм бил лъган от най-близкия ми човек. Ден след ден, след ден. Тя се връщаше от работа уморена и нервна. С влизане в къщи хвърляше чантата и палеше цигара и сипваше някакъв алкохол за пиене(през последните три години не беше пропуснала и ден без да пие вечер , даже и когато беше понякога болна) И това се повтаряше ден след ден. Трудно комуникирахме. Сприхавост и раздразненост. В желанието си да не я нараня примълчавах. Започнах по-малко да се виждам с приятели и близки. Да отделям повече време на семейството си. Един ден сутрин детето беше много криво.  Сметнах за правилно , че като баща мога да се поскарам на детето и да го накажа с дигнати ръце. Тя обаче сметна, че не е правилно и защити детето . Последваха нещо подобно като караници, макар че, не сме се карали истински , всеки да си каже каквото му тежи , да повиши тон. По-скоро аз си казвам , тя премълчава, какъвто беше и този случай. За нея аз не съществувах. Не искаше да говори с мен за пореден път. Умолявах я да говорим , а тя отказваше. Взе детето и излезе. Почуствах се съкрушен . Няколко дена не си говорихме. После малко по-малко се оправихме. Аз се извиних. Всеки път го правя. Но отсреща ...не се сещам дали се е извинявала.И така напред. Един ден се прибра от работа видимо напрегната. Аз почти всеки ден готвех и пусках прахосмукачка.Нали трябва да помагам. Нарязах салатата . сложихме за ядене. Аз , тя и детето. Седнахме на масата. Какво му  трябва повече на човек. Тя не говореше отново. Гледахме нещо по телевизията. Детето се хранеше. Вътрешно усещам нещо и започвам разговор. Какво има? Ако има нещо ще се разберем? Големи хора сме?---А тя-„Искам да се разделим”. ШОК. Не ,че преди това не съм го чувал като беше бременна с детето и аз и казвах да не пуши и да пие и още няколко пъти.Този път беше сериозно. Да се рзведем? Ами детето?- Аз няма да те лиша от него- ми каза тя. –„Просто немога така, немога да продължа .Време е да помисля и за себе си”.- каза тя. Загубих ума и дума. Както си вечеряш и ти изсипват това. Спахме в отделни стаи. Или се опитахме да спим. На сутринта дойде и ми каза, че трябва да опитаме. Светлинка- това ми трябваше ,обръщам света за вас двамата. И така напред  отново. Ден след  ден. Нещата си стоят там и не мърдат. Залъгваме се. Не се получва. Пак сме в точка на раздяла. Месеца е декември. Идват празници . Коледа свят празник. Семеен празник. Семейството се събира заедно на масата . На същата тази маса която ми казаха  нямам нужда от теб, мога и сама сега трябва да се съберем и да бъдем щастливи. Е как? Ще го преглътна . Заедно да сме. Семейството има и трудни моменти, може пък да е един от тях. Рожден ден и предстои. Купих и един парфюм който си беше харесала. Нова година пак сами в къщи с бабата. В двата края на стаята. Аз готвя до печката цял ден , тя до прозореца или на терасата пуши цигара и пие вино. Ще мине и това. Реших и сметнах,че повече няма причина поради която да не спра да пътувам. Всичко е изплатено, жена ми работи и аз ще си намеря работа. Не съм глупав и мога да си намеря работа.Ще живееем като останалите , по-скромно. Няма вече да лишавам семейството си от внимание и грижи. Тя ми каза,че има нужда от стабилен мъж който да е постоянно до нея. Така и стана намерих си работа с добра заплата. От началото на годината започнах да работя на старата си работа допреди да завърша. Нова година , нов късмет. Пожелах си просто да съм щастлив и да съумея да запазя семейството си. Рутината ни хвана и двамата. На работа в къщи. Не излизахме никъде и не се събирахме много. Или тя беше изморена или на мен не ми се харчеха пари. Бяхме се разбрали да събираме пари за апартамент. Тя става сутрин рано пие кафе , оправя малкия и тръгва на работа с колата като минава и оставя по пътя детето на градина. Аз ставам по-късно. Оправям и излизам. Бяха големи студове. Аз ходех на работа пеша. На 15-20мин е. Хванах синузит. Ще мине . Вечер тя се прибира преди мен. Обикновенно не готви защото е изморена. Чака ме да се върна и сядаме да ядем. После следват бяня и по-рано в леглото защото ще стават рано.  Налага се да си изгладя нещо за работа. Тя ми прави забележка да с лягаме вече. И аз съм изморен но няма да ходя намачкан. Превърнах се в половин домакиня. Но нали това е семейството , да си помагаме. Зимата беше много студена. Обедих хазяина да сложим дограма на терасата за негова сметка. Нали трябва да се грижа за семейството.8 март е. Тя ще закъснее от работа. Аз бързам от работа да взема цвете , да се прибера да сготвя вечеря и да седнем двамата на свещ. Прибира се аз я посрещам с цвете. Слагаме масата, палим свеща. Тя хапва и казва ,че е много изморена и отива да ляга. Обидно ми е ,  но трябва да премълча. Питах я защо не излезе с приятелки?Не иска. Налагаше и се да ходи по командировки. Един ден замина за Девин за 3 дена. Майка и беше в къщи. На мен ми беше и малко лошо. Бях легнал а майка и детето бяха в другата стая. След работа чаках да се обади. Към 23:30 се обади на майка си. Отново почувствах нещо. Няма съпруг ...а аз стоях и чаках и тя го знаеше. На другия ден сутрин се обади пак на майка си, а на мен към обед.  После се прибра. Беше очуждена. В следващите дни същото нещо продъжи. Един ден с приятели се видях и позъкаснях. Прибрах се и легнах на нашата спалня. Не бяхме правили секс над 4 месеца. Да  исках да правя любов със жена си. Отнов бях отхвърлен. Разсърди ми се . Опитах се да говорим. -НЕ. Питах я  -„Нормално ли е  млади хора женени да не правят любов толкова дълго време. „ Тя е привлекателна и млада и неможе да няма нужда от това. „ Извиних се –пак. Купипх и едно цвете във саксия. Подарих и го като се надявах тайно да се грижи за него така както би се грижила за връзката ни. Цветето увяхна там където го оставих. Нещата ескалираха с всеки изминал ден без да си го казваме. Докато един завършък на работния ден тя се обади и каза,че ще закъснее отново.  Физически и психически тялото ми не издържа и аз се сринах. Бях тръгнал натам където връщане няма. Но аз се върнах. Благодаря на докторите. Съвета им беше да не връщам там където средата ще ме накара да изпадна в същото състояние от което ме изкараха.  Така и реших , че искам да живея. Прибрах се при родителите ми като си изключих телефоните. Не исках никой да ме безпокои. Не бях в състояние. Сутринта тя разбрала и дойде разстроена. Неможех да говоря с нея. Нямах сили. Имах нужда само от спокойствие. Следващите 2 дена бяха запълнени с всякакви тестове и изследвания за здравето ми. Доброто тук беше ,че сърцето е здраво. Намерих сили и и звъннах. Исках да видя малкия. Отидох да го взема. Емоциите бяха нажежени до такава степен ,че избухнаха във скандал. Такъв скандал в който всеки си казва какво му тежи и наистина от какво има нужда. Такъв скандал който е трябвало да се случи по-рано, когато нещата не са излезли токлова много извън контрол. „О.К. казвам аз продължаваме. Да заминем сега 3-мата на някъде без значение къде.” Отговора беше пак „не искам” За пореден път ме отрязаха. Взех малкия и отидохме на театър. После минах през вкъщи да взема дрехите му. Тя ми каза само” ИСКАМ ДА СЕ РАЗДЕЛИМ. И ТОЗИ ПЪТ ИСКАМ ДА УВАЖИШ МОЕТО ЖЕЛАНИЕ”. Мина време аз живеех при родителите си. Всеки път в който се опитвах да комуникирам беше безуспешен. Тя първа свали халката от пръста си. И много от одавана махна снимката ми от портфейла си. А когато бях на рейс е продала и едно златно колие-сърчице което майка ми и подари за сватбата ни. Взимах детето  през уикендите . Понякога и през седмицата. Налагаше ми се да го возя а нямах кола .Обадих се и и казах , че би следвало където е детето там да е  и е общата ни кола.  Тя не беше съгласна и каза , че „ако искам да остане колата за мене , но тя иска половината от депозита”(Имахме депозит останали пари от последния ми рейс).Това нямаше да стане и трябваше да спре вече. Продължихме да си разменяме колата и детето. . Взимайки детето един ден ми каза „ Помисли си какво ще вземеш от квартирата , защото аз се изнасям следващия месец.”Помислих си и казах, като един ден докато тя беше в командировка отидох и си взех нещата. Беше сряда на следващата седмица и  ми се обадиха от кредитен център и искаха потвърждение , че съм неин съпруг .  Веднага и звъннах Срещнахме се и аз исках да ми обясни защо ще взима в заем ? Защо платих 13хил за да изчистим старите си заеми , а сега ще прави нов? Отговора беше прост- „Да не си ги погасявал”. Неможех да повярвам на ушите си. Последваха други и други и други тежки думи. -„С тебе само през адвокат”- казваше тя. Гоних я отново само и само да говори с мен. Разговорите бяха без резултат. За три години по корабите равносметката беше следната: 50 000 Евро ги нямаше. Пари които се събират цял живот и пак неможеш да събереш. Хората които ме познават знаят , че не съм по-различен сега :нито по-скъпи дрехи нося нито по-скъпи играчки имам . Само едно се е променило: Пламъчето което го имаше в очите ми преди раздялата вече го няма. Изчезна и незнам дали ще се върне. Тя се премести при майка си с детето. Правих опити да давам пари на ръка но беше отхвърлено. Да купувам продукти за ядене- отново. Дрехи да купя-„Купувай си за теб да имаш”.Като съм взимал колата винаги я връщах измита и заредена. Общото ни МПС се развали серизно. В същия ден и час се обадих случайно , може би нямаше и да ми се обади. Ремонта се оказа мнгого скъп и тежък. Колата трябваше да се опарви да се продаде. Така и стана оправих я и я продадохме, като си разделихме останалите пари.Всеки да си купи друга кола. Детето взе да се усеща и да пита. Имаше ден в който той ми каза ,че обичал” Мама,Баба и Вуйчо”. Тати го нямаше. Незнаех как , какво .....Обадих и се .Пак бях одрязан. „Питах я „Защо детето говори така?- Защо питаш мен?- ми каза тя – Ами кого да питам . Нали ние го създадохме това дете. Това красиво и умно дете. Дете което , чакахме толкова време и ходихме по лекари и правихме какво ли не да бъдем щастливи. Поисках на другия ден да излезем тримата –пак бях отрязан. Бях на мнение и съм на мнение което и споделих , че каквото и да се случва между нас детето не е виновно и трябва да ни вижда от време на време заедно и не сме врагове. Отговорът беше –„Не се чувствам готова.”. Отказва се от всичко свързано с мен. Заличи ме и във Фейсбук..Заличи и приятели и познати.Иска да ме заличи от живота си в минало и бъдеще.За рождения ми ден един простичък SMS не изпрати - ЧРД.

Силен съм и продължавам напред. Но това което ще причини и на детето  си е егоизъм. Чист и натурален безподправен такъв какъвто никъде и никога досега бях срещал през живота си. Не съм и вярвал, че съществува ............