Никулден

Днес е Никулден. Ден на Бургас.  Ден на моряците. Ден в който ще взема сина си. Хубав ден. Нещо друго ме натъжи. Сина ми знае , че днес е Никулден и знае ,че детето от градината се казва Ники. А тати защо има имен ден? Беше забравил името ми. Не , не , не! Не съм пропускал и няма да пропусна ден, час или минута за да прекарам с него времето определено ми. Просто беше го забравил! 

У дома

Прибрах се у дома вече . Два месеца изминаха. Звъннах за да уведомя и питам за утре майка да вземе детето от градина да приспи при мен и на другия ден пак на градина. Пряка реч

-Защо не го вземеш от градина и после баща ти да го докара до вкъщи?

- Детето нали ходи на градина. -Да. - Е какъв е проблема да приспи у нас ?- Ще ти се обадя по късно като реша!

По-късно звънна и ми каза ,че вече питала детето и той се бил съгласил! Интересен начин да търсиш неодобрение за личен контакт в едно дете с баща му. 

Относно уикенда , исках да го взема , каза: - Кой ще гледа детето? Ти можеш ли да ходиш?- Не немога. Аз ще го гледам. - Аз съм майка и трябва да знам кой ще гледа детето! Той трябва да излиза да си играе навън. Очевидно нещата клоняха в друга посока. Започнаха нападки пак , че съм се сетил за сина си било късно , всички трябвало да ми играят по свирката и т.н.  Но аз не бях виждал сина си от месец. Отговор: е аз ко да напрая?  Ами искам да го видя. - Сети се! - отговори тя. 

През тези седмици в София незнаех как да получа информация за него. Пращах смс. Как е детето?- питах аз . Получавах кратъл и лаконичен отговор. -Добре. Нямах идея как да го направя. СМС- Как е детето? Ходи ли ли на детска градина? Същия кратък, лаконичен и изпълнен със съдържание отговор. -Добре. Ходи. Телефонния и номер е спрян. Къса със всичко старо , а и така или иначе трудно отговаря на позвъняванията ми. 

Не бях спрял да се интересувам от детето. Просто незнам как да получавам информация за него. 

С разговора по-горе, ми дойде в повече и я попитах как така тя не се сети да се обади поне от човечност да пита жив ли съм, ще живея ли воъбще? Мисля , че изхода беше ясен. -Щом ми държиш такъв тон, няма да видиш детето утре. Няма да говоря с теб повече. Затварям ти телефона! 

За пореден път ме ограничи да видя сина си. 

За пореден път разбрах ,че насреща ми няма човек !

След катастрофата

Днес е 55 ден. София ВМА. Докато бях в  Бургас след реанимация видях детето за половин час. От тогава минаха 32 дена. Два пъти се опитах да  разбера как е. И двата пъти отговора беше лаконичен "добре" и толкова. Всеки ден не спирам да си мисля как да получа повече информация и не намирам решение. 

Така и не се обади или не мина покрай болницата да разбере дали ще живея. Просто да мине с детето. Нищо повече. Мъчно ми е и нямам търпение да видя детето. Единствения  начин това да стане е да се прибера. 

Ден на детето

Неможах да видя детето днес. Телефона и беше изключен. На служебния не отговаряше. 

Преди 1 юни

Опитах се да говоря с нея за детето или по-конкретно за това , че ще ходят на почивка във Турция. Интересувах се за това кой оператор е организатора и къде ще бъде настаняването. Позволих и без никакви условия да излезе с него, но мисля че трябва да знам къде отиват. Вичко може да се случи. Отговора: не те интересува, имам на кого да се обадя ако нещо се случи. Навлизаш в личното ми пространство. Личното и пространсто е това което не засяга сина ми. Щом е с него значи ме засяга. В командировка е една седмица. Сина ми е спрян да ходи на градина по-незнайни причини а грижите се полагат от майка й . Пожелах аз да се грижа за него докато я няма. Отговора е ясен мисля. Детето си изгуби едно часовниче докато беше при мен.  Звъня и писа за да го върна веднага на другия ден. 

Ден на писменноста

Имам познати....много, имам и приятели. А всъщност съм сам. 

Благовещение

Температурите паднаха много. Прехвърча сняг. Интересен е факта , че детето ходи на градина с гуменки. Не защото няма ботушки, а защото съм ги купил аз. И не само тях , а също и с раничката , якето .... Но тези другите които тя е купила , да не напомнят на детето за мен. Сигурен съм. Не го виждам за първи път.

Неделя

Синът ми е прекрасен. Ходихме да гледаме динозаври. Артистична група из центъра на града. На мото писта също. Синът ми e прекрасен......

mon que s e a vue ......думи изпълнени с толкова съдържание. И хубави моменти за мен.

Баба Марта

Днес беше слънчев и усмихнат ден. Станах сутринта и минах през градинката да сложа на детето една мартеничка, да е жив и здрав , румен и засмян. Много се зарадва като ме видя , закачих му я ( светеща) прегърнах го и му пожелах много забави през деня. Не повече от минута беше всичко. Вечерта получих смс . Молеше ме да спазвам режима на свиждане определен от съда. Не доумявам ..........

Два прекрасни дена. Вчера бяхме на гости с колеги. Днес на рожден ден на Тео. И на двете места деца с майки и бащи. Само ние без мама. Като пътувахме за към другата къща детето млъкна. Беше мълчаливо. Усеща. Питах го - Какво има? Защо е тъжен? Просто каза- Нищо. Аз знаех , че е нещо. Късно е. Гледам филм. Един елемент ми направи отново впечатление. Пръстен. А как само се радвах като го слагах сутрин.
Спокойна вечер дете мое.