Два прекрасни дена. Вчера бяхме на гости с колеги. Днес на рожден ден на Тео. И на двете места деца с майки и бащи. Само ние без мама. Като пътувахме за към другата къща детето млъкна. Беше мълчаливо. Усеща. Питах го - Какво има? Защо е тъжен? Просто каза- Нищо. Аз знаех , че е нещо. Късно е. Гледам филм. Един елемент ми направи отново впечатление. Пръстен. А как само се радвах като го слагах сутрин.
Спокойна вечер дете мое.