У дома

Прибрах се у дома вече . Два месеца изминаха. Звъннах за да уведомя и питам за утре майка да вземе детето от градина да приспи при мен и на другия ден пак на градина. Пряка реч

-Защо не го вземеш от градина и после баща ти да го докара до вкъщи?

- Детето нали ходи на градина. -Да. - Е какъв е проблема да приспи у нас ?- Ще ти се обадя по късно като реша!

По-късно звънна и ми каза ,че вече питала детето и той се бил съгласил! Интересен начин да търсиш неодобрение за личен контакт в едно дете с баща му. 

Относно уикенда , исках да го взема , каза: - Кой ще гледа детето? Ти можеш ли да ходиш?- Не немога. Аз ще го гледам. - Аз съм майка и трябва да знам кой ще гледа детето! Той трябва да излиза да си играе навън. Очевидно нещата клоняха в друга посока. Започнаха нападки пак , че съм се сетил за сина си било късно , всички трябвало да ми играят по свирката и т.н.  Но аз не бях виждал сина си от месец. Отговор: е аз ко да напрая?  Ами искам да го видя. - Сети се! - отговори тя. 

През тези седмици в София незнаех как да получа информация за него. Пращах смс. Как е детето?- питах аз . Получавах кратъл и лаконичен отговор. -Добре. Нямах идея как да го направя. СМС- Как е детето? Ходи ли ли на детска градина? Същия кратък, лаконичен и изпълнен със съдържание отговор. -Добре. Ходи. Телефонния и номер е спрян. Къса със всичко старо , а и така или иначе трудно отговаря на позвъняванията ми. 

Не бях спрял да се интересувам от детето. Просто незнам как да получавам информация за него. 

С разговора по-горе, ми дойде в повече и я попитах как така тя не се сети да се обади поне от човечност да пита жив ли съм, ще живея ли воъбще? Мисля , че изхода беше ясен. -Щом ми държиш такъв тон, няма да видиш детето утре. Няма да говоря с теб повече. Затварям ти телефона! 

За пореден път ме ограничи да видя сина си. 

За пореден път разбрах ,че насреща ми няма човек !