Днес е 55 ден. София ВМА. Докато бях в Бургас след реанимация видях детето за половин час. От тогава минаха 32 дена. Два пъти се опитах да разбера как е. И двата пъти отговора беше лаконичен "добре" и толкова. Всеки ден не спирам да си мисля как да получа повече информация и не намирам решение.
Така и не се обади или не мина покрай болницата да разбере дали ще живея. Просто да мине с детето. Нищо повече. Мъчно ми е и нямам търпение да видя детето. Единствения начин това да стане е да се прибера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар