След катастрофата

Днес е 55 ден. София ВМА. Докато бях в  Бургас след реанимация видях детето за половин час. От тогава минаха 32 дена. Два пъти се опитах да  разбера как е. И двата пъти отговора беше лаконичен "добре" и толкова. Всеки ден не спирам да си мисля как да получа повече информация и не намирам решение. 

Така и не се обади или не мина покрай болницата да разбере дали ще живея. Просто да мине с детето. Нищо повече. Мъчно ми е и нямам търпение да видя детето. Единствения  начин това да стане е да се прибера. 

Ден на детето

Неможах да видя детето днес. Телефона и беше изключен. На служебния не отговаряше. 

Преди 1 юни

Опитах се да говоря с нея за детето или по-конкретно за това , че ще ходят на почивка във Турция. Интересувах се за това кой оператор е организатора и къде ще бъде настаняването. Позволих и без никакви условия да излезе с него, но мисля че трябва да знам къде отиват. Вичко може да се случи. Отговора: не те интересува, имам на кого да се обадя ако нещо се случи. Навлизаш в личното ми пространство. Личното и пространсто е това което не засяга сина ми. Щом е с него значи ме засяга. В командировка е една седмица. Сина ми е спрян да ходи на градина по-незнайни причини а грижите се полагат от майка й . Пожелах аз да се грижа за него докато я няма. Отговора е ясен мисля. Детето си изгуби едно часовниче докато беше при мен.  Звъня и писа за да го върна веднага на другия ден. 

Ден на писменноста

Имам познати....много, имам и приятели. А всъщност съм сам. 

Благовещение

Температурите паднаха много. Прехвърча сняг. Интересен е факта , че детето ходи на градина с гуменки. Не защото няма ботушки, а защото съм ги купил аз. И не само тях , а също и с раничката , якето .... Но тези другите които тя е купила , да не напомнят на детето за мен. Сигурен съм. Не го виждам за първи път.

Неделя

Синът ми е прекрасен. Ходихме да гледаме динозаври. Артистична група из центъра на града. На мото писта също. Синът ми e прекрасен......

mon que s e a vue ......думи изпълнени с толкова съдържание. И хубави моменти за мен.

Баба Марта

Днес беше слънчев и усмихнат ден. Станах сутринта и минах през градинката да сложа на детето една мартеничка, да е жив и здрав , румен и засмян. Много се зарадва като ме видя , закачих му я ( светеща) прегърнах го и му пожелах много забави през деня. Не повече от минута беше всичко. Вечерта получих смс . Молеше ме да спазвам режима на свиждане определен от съда. Не доумявам ..........