Напред-назад

Лекарят тичаше по коридора на болницата, беше повикан по спешност за операция. Пристигна по възможно най-бързия начин, преоблече се и се запъти директно към операционния блок. Пред отделението бащата на момчето в операционната се разхождаше нервно напред-назад.

Виждайки доктора, мъжът започна да крещи:

- Защо се забавихте толкова? Не знаете ли, че животът на сина ми е в опасност? Нямате ли чувство на отговорност?

- Съжалявам, дойдох по-възможно най-бързия начин, след като ми се обадиха. Моля ви да се успокоите и да ме оставите да си свърша работата – усмихнато отговори лекарят.

- Да се успокоя?! Какво би се случило, ако вашият син лежи на операционната маса, сега? Ще бъдете ли спокоен? Ако вашият син умира, докато чака лекар, какво ще направите? - ядосано крещеше бащата.

Лекарят отново се усмихна и отговори:

- Ние ще направим всичко, което е по силите ни за сина ви. И с волята на Бог се надяваме, че ще успеем да го спасим. Молете се за живота на сина си.

- Да давате съвети, когато не сте пряко засегнат, е лесно – промълви бащата.

Операцията продължи часове, след което лекарят излезе щастлив от операционната:

- Операцията мина добре. Синът ви ще се оправи – каза лекарят и без да дочака отговора на бащата, продължи – Ако имате някакви въпроси, обърнете се към сестрата, моля.

- Но защо е толкова арогантен? Той дори не изчака няколко минути, за да го попитам за състоянието на детето ми! – недоволстваше мъжът пред приближаващата сестра.

По лицето на медицинската сестра се стичаха сълзи. Тя му отвърна:

- Синът на лекаря загина вчера при пътен инцидент. Той беше на погребение, когато му се обадиха да дойде да оперира сина ви. И сега, след като спаси живота на детето ви, той си тръгна, за да се върне на погребението.

Отражение....

Бяха се скупчили отпред, усещах ги. Притеснението им витаеше из коридорите. Не бях го искал, но се случи. А може би да. Може би имах нужда от подобно събуждане. Не съм сигурен дали не е грях да се говори така,но отдавна не се боря за приза ''ангел''. Обсъждаха мен, живота ми, постъпките ми, някои бяха по-изненадани, за друг това ;;се очакваше'' . Какво бях направил? Една минута невнимание и.... За разлика от добрият ми усет и невероятният слух, който се оказа,че притежавам, останалата част от тялото ми бе чужда. Нямаше я. Нямах ръце, крака и сърце.. сърцето май отдавна го изгубих, но то до последно упорстваше и биеше.. И как биеше..Това си го спомнях - момента в който не бях сигурен дали силите ще ми стигнат да дишам или щяха да бъдат погълнати от сърцебиенето ми. Изпуснах края, разпилях боклука и го запалих. Изведнъж. Промених се. И се разсеях..само за миг. Сега лежах, очевидно... не можех да се движа. Не знаех докога ще продължи това. В началото се наслаждавах. Беше спокойно, тихо и приятно. Но на мен ми се живееше. Въпреки всичко. Аз бях силен и някъде дълбоко в себе си го знаех. И исках да го покажа. Трябваше. Имах нужда да комуникирам. Не можех. Всички бяха разстроени, а аз просто исках да ги видя. И да се посмеем заедно. Щяхме ли?

Разбрах, че съм бил по-лош, отколкото си мислех. Те наистина бяха разстроени, а аз не знаех дали ще оцелея. Но поне бях сигурен в едно - исках го. Сега повече от всякога аз трябваше да докажа на себе си, че мога да продължа напред. Имах нужда да дишам, да живея и дори да обичам. Заболя ме. Бях една крачка по-близо до живота. Исках да ме боли. Струваше си. Аз имах своите мечти, желания,копнежи.. на които тъй дълго бях показал гръб... а сега се борех за тях.. Понякога си мисля, че съм свиреп мазохист. Позволявах на хората и събитията да ме мачкат и стоях.. и стоях.. и не мърдах. И дори не живеех, свит в своя уплах.. и съмнението, че ще бъда щастлив.Сякаш зависеше от някой друг. Усмихнах се. Не напразно се случваха нещата, това беше моят живот и аз си го исках и щях да си го получа. О, да... и смятах да го изживея. Това е моят шанс да го взема в ръце и да продължа напред, щастлив... Сега от коридорите събрах душите на онези, близките, които винаги щяха да бъдат там и винаги в сърцето ми. А тишината на онези другите, които тъй и не видях - зазидах някъде към края..А сърцето ми как биеше.. не знаех ще ми стигнат ли силите да дишам или ще бъдат погълнати от сърцебиене.. Косата ми развявана от вятъра, нозете ми изцапани в пясък, душата ми на прах в морето синьо.. Обичах и живях..

Никулден

Днес е Никулден. Ден на Бургас.  Ден на моряците. Ден в който ще взема сина си. Хубав ден. Нещо друго ме натъжи. Сина ми знае , че днес е Никулден и знае ,че детето от градината се казва Ники. А тати защо има имен ден? Беше забравил името ми. Не , не , не! Не съм пропускал и няма да пропусна ден, час или минута за да прекарам с него времето определено ми. Просто беше го забравил! 

У дома

Прибрах се у дома вече . Два месеца изминаха. Звъннах за да уведомя и питам за утре майка да вземе детето от градина да приспи при мен и на другия ден пак на градина. Пряка реч

-Защо не го вземеш от градина и после баща ти да го докара до вкъщи?

- Детето нали ходи на градина. -Да. - Е какъв е проблема да приспи у нас ?- Ще ти се обадя по късно като реша!

По-късно звънна и ми каза ,че вече питала детето и той се бил съгласил! Интересен начин да търсиш неодобрение за личен контакт в едно дете с баща му. 

Относно уикенда , исках да го взема , каза: - Кой ще гледа детето? Ти можеш ли да ходиш?- Не немога. Аз ще го гледам. - Аз съм майка и трябва да знам кой ще гледа детето! Той трябва да излиза да си играе навън. Очевидно нещата клоняха в друга посока. Започнаха нападки пак , че съм се сетил за сина си било късно , всички трябвало да ми играят по свирката и т.н.  Но аз не бях виждал сина си от месец. Отговор: е аз ко да напрая?  Ами искам да го видя. - Сети се! - отговори тя. 

През тези седмици в София незнаех как да получа информация за него. Пращах смс. Как е детето?- питах аз . Получавах кратъл и лаконичен отговор. -Добре. Нямах идея как да го направя. СМС- Как е детето? Ходи ли ли на детска градина? Същия кратък, лаконичен и изпълнен със съдържание отговор. -Добре. Ходи. Телефонния и номер е спрян. Къса със всичко старо , а и така или иначе трудно отговаря на позвъняванията ми. 

Не бях спрял да се интересувам от детето. Просто незнам как да получавам информация за него. 

С разговора по-горе, ми дойде в повече и я попитах как така тя не се сети да се обади поне от човечност да пита жив ли съм, ще живея ли воъбще? Мисля , че изхода беше ясен. -Щом ми държиш такъв тон, няма да видиш детето утре. Няма да говоря с теб повече. Затварям ти телефона! 

За пореден път ме ограничи да видя сина си. 

За пореден път разбрах ,че насреща ми няма човек !

След катастрофата

Днес е 55 ден. София ВМА. Докато бях в  Бургас след реанимация видях детето за половин час. От тогава минаха 32 дена. Два пъти се опитах да  разбера как е. И двата пъти отговора беше лаконичен "добре" и толкова. Всеки ден не спирам да си мисля как да получа повече информация и не намирам решение. 

Така и не се обади или не мина покрай болницата да разбере дали ще живея. Просто да мине с детето. Нищо повече. Мъчно ми е и нямам търпение да видя детето. Единствения  начин това да стане е да се прибера. 

Ден на детето

Неможах да видя детето днес. Телефона и беше изключен. На служебния не отговаряше. 

Преди 1 юни

Опитах се да говоря с нея за детето или по-конкретно за това , че ще ходят на почивка във Турция. Интересувах се за това кой оператор е организатора и къде ще бъде настаняването. Позволих и без никакви условия да излезе с него, но мисля че трябва да знам къде отиват. Вичко може да се случи. Отговора: не те интересува, имам на кого да се обадя ако нещо се случи. Навлизаш в личното ми пространство. Личното и пространсто е това което не засяга сина ми. Щом е с него значи ме засяга. В командировка е една седмица. Сина ми е спрян да ходи на градина по-незнайни причини а грижите се полагат от майка й . Пожелах аз да се грижа за него докато я няма. Отговора е ясен мисля. Детето си изгуби едно часовниче докато беше при мен.  Звъня и писа за да го върна веднага на другия ден. 

Ден на писменноста

Имам познати....много, имам и приятели. А всъщност съм сам. 

Благовещение

Температурите паднаха много. Прехвърча сняг. Интересен е факта , че детето ходи на градина с гуменки. Не защото няма ботушки, а защото съм ги купил аз. И не само тях , а също и с раничката , якето .... Но тези другите които тя е купила , да не напомнят на детето за мен. Сигурен съм. Не го виждам за първи път.

Неделя

Синът ми е прекрасен. Ходихме да гледаме динозаври. Артистична група из центъра на града. На мото писта също. Синът ми e прекрасен......

mon que s e a vue ......думи изпълнени с толкова съдържание. И хубави моменти за мен.

Баба Марта

Днес беше слънчев и усмихнат ден. Станах сутринта и минах през градинката да сложа на детето една мартеничка, да е жив и здрав , румен и засмян. Много се зарадва като ме видя , закачих му я ( светеща) прегърнах го и му пожелах много забави през деня. Не повече от минута беше всичко. Вечерта получих смс . Молеше ме да спазвам режима на свиждане определен от съда. Не доумявам ..........

Два прекрасни дена. Вчера бяхме на гости с колеги. Днес на рожден ден на Тео. И на двете места деца с майки и бащи. Само ние без мама. Като пътувахме за към другата къща детето млъкна. Беше мълчаливо. Усеща. Питах го - Какво има? Защо е тъжен? Просто каза- Нищо. Аз знаех , че е нещо. Късно е. Гледам филм. Един елемент ми направи отново впечатление. Пръстен. А как само се радвах като го слагах сутрин.
Спокойна вечер дете мое.

Случващото се е грозно. Немога да се примиря и да кажа, че не ме боли. За детето ме боли. Боли ме,че се замесва в нещо толкова нечестно и егоизтично. Върнаха ми дрехите и обувките които бях му купил, сякаш иска да отреже всякакъв контакт и начин да напомня на детето , че има баща. Ограничава ме да виждам детето , макар че неможе да го прави.

Криво ми е. Днес беше напрегнат ден. Празно ми е в къщи. Не съм взимал детето от 2 седмици. Купувам разни дрешки на детето, а всъщност незнам дали ще имам възможност да му ги облеча.

Историята на живота ми ....

Уморих  се! Уморих се да се усмихвам и да се правя, че нищо не е станало.

Всъщност незнам от къде започна всичко. За мен може би след като се прибрах от последния рейс , за нея може би от като се познаваме. Историята е моята гледна точка.

Запознахме се в дискотека и много скоро започнахме да живеем заедно в дома на моите родители. Като  всяка двойка и ние имахме пререкания и трудни моменти което е нормално. След 3 год се изнесохме на квартира, преди сватбата, и заживяхме отделно, само двамата. Мислехме за деца и за това как ще ги изгледаме заедно (поне две). Харчехме пари и трупахме кредити . Аз през това време работех и учих задочно във Варна .Имахме желания след като започна да плавам да изплатим заемите и да си купим жилище в което по-спокойно да живем. След около година се роди Кристиан. Най-хубавото нещо в живота ми. Прекрасен син. След 3 дена се прибрахме в къщи със слънцето. Станахме 3-ма. Продължих да работя и следвам и да помагам с отглеждането на сина ни . И така след 6 месеца аз завърших и трябваше да тръгвам по корабите. Да оставя смисъла на живота ми и да отсъствам от семейството си за половин година. Но имах стимул и знаейки, че някой ме чака да съумея да издържа на трудностите които ме очакват. Всеки път когато чистех палубите със стирка в ръка с пришки си пеех една и съща песен, песента която жена ми пееше на детето” Две калинки като балеринки....”. И така броях оставащите дни. Дойде септември – рожденият дена сина ми . Първият рожден ден. Прибрах се.  В сметката ми нямаше никой, а в джоба ми имаше 600$. Бях получил и херния. В първите дни на брега докторите ми казаха, че трябва да се оперирам  от херния и разширени вени на тестесите. Второто беше признак да се притесня за това дали ще мога имам и други деца, а ние искахме. Ситуацията беше трудна а и трябваше да направя нещо и да осугуря семейството си за следващите няколко месеца докато си почина и пак да се кача на кораб. Изхода беше само един , отново. Заем. И така продължихме напред. Оперирах се от херния. Лека полека заздравя.Дойде време и заминах отново. Този път за 4 месеца. Минаха по бързо и като се прибрах този път и бяха събрани средства за да изкараме до следващия път до заминаване. Позволихме си и да отидем на Банско макар и за малко.  Жена ми неработеше.  Наемодателя взе да ни притиска да вдига наема и ние решихме да намерим друга квартира. Намерихме и се изнесохме .По-голяма и по-хубава, но и не и наша.  Въпрос на време казвахме. Още един рейс и всичко ще се оправи , няма да имаме заеми . После ще решим. Заминах пак. Не бях и на 2рия рожден ден на детето .  То вече започна да разбира. На стълбите ме изпрати с майка си и ревеше като ми подаваше едно малко самолетче и викаше „Неееее тати....”. Трябваше да замина. Глава на семейство съм, ще осигуря всичко каквото мога с цената на всичко. Минаха 5 месеца. Чувахме се пред 2-3 дена . Бях в Европа. Детето растеше . Върнах се . Заемите нарастнаха с един докато бях на рейс.  Отидохме пак на почивка за малко. Хубави моменти , но понякога чувствах , че нещо не е наред. Нормално казвах си всяко семейство има такива. Ще отминат и ще продължим напред. Нали за това се оженихме „В добро и зло, в радост и тъга да сме един до друг, да си помагаме”. Пак заминах . Най-тежкия ми контракт. Но след него се прибирам и покривам всички останали заеми от 13хил и сме начисто. Мога да си намеря работа и да започна тук , отново. Свърши и този контракт от почти 5 месеца. Отидохме на почивка отново за малко. Жена ми беше започнала работа. С всеки ден виждах и усещах , че нещо не е наред.  Опитах да поговоря , нали това е начина, да има комуникация. Отговорите бяха или много съм изморена или нищо няма. „Нещата между нас не вървят , любовта не е достатъчна” казвах , а тя ми отговяряше” Няма бе мило, всичко е наред”. В очите и виждах друго обаче. Не исках да повярвам , и до днес не искам да повярвам, че съм бил лъган от най-близкия ми човек. Ден след ден, след ден. Тя се връщаше от работа уморена и нервна. С влизане в къщи хвърляше чантата и палеше цигара и сипваше някакъв алкохол за пиене(през последните три години не беше пропуснала и ден без да пие вечер , даже и когато беше понякога болна) И това се повтаряше ден след ден. Трудно комуникирахме. Сприхавост и раздразненост. В желанието си да не я нараня примълчавах. Започнах по-малко да се виждам с приятели и близки. Да отделям повече време на семейството си. Един ден сутрин детето беше много криво.  Сметнах за правилно , че като баща мога да се поскарам на детето и да го накажа с дигнати ръце. Тя обаче сметна, че не е правилно и защити детето . Последваха нещо подобно като караници, макар че, не сме се карали истински , всеки да си каже каквото му тежи , да повиши тон. По-скоро аз си казвам , тя премълчава, какъвто беше и този случай. За нея аз не съществувах. Не искаше да говори с мен за пореден път. Умолявах я да говорим , а тя отказваше. Взе детето и излезе. Почуствах се съкрушен . Няколко дена не си говорихме. После малко по-малко се оправихме. Аз се извиних. Всеки път го правя. Но отсреща ...не се сещам дали се е извинявала.И така напред. Един ден се прибра от работа видимо напрегната. Аз почти всеки ден готвех и пусках прахосмукачка.Нали трябва да помагам. Нарязах салатата . сложихме за ядене. Аз , тя и детето. Седнахме на масата. Какво му  трябва повече на човек. Тя не говореше отново. Гледахме нещо по телевизията. Детето се хранеше. Вътрешно усещам нещо и започвам разговор. Какво има? Ако има нещо ще се разберем? Големи хора сме?---А тя-„Искам да се разделим”. ШОК. Не ,че преди това не съм го чувал като беше бременна с детето и аз и казвах да не пуши и да пие и още няколко пъти.Този път беше сериозно. Да се рзведем? Ами детето?- Аз няма да те лиша от него- ми каза тя. –„Просто немога така, немога да продължа .Време е да помисля и за себе си”.- каза тя. Загубих ума и дума. Както си вечеряш и ти изсипват това. Спахме в отделни стаи. Или се опитахме да спим. На сутринта дойде и ми каза, че трябва да опитаме. Светлинка- това ми трябваше ,обръщам света за вас двамата. И така напред  отново. Ден след  ден. Нещата си стоят там и не мърдат. Залъгваме се. Не се получва. Пак сме в точка на раздяла. Месеца е декември. Идват празници . Коледа свят празник. Семеен празник. Семейството се събира заедно на масата . На същата тази маса която ми казаха  нямам нужда от теб, мога и сама сега трябва да се съберем и да бъдем щастливи. Е как? Ще го преглътна . Заедно да сме. Семейството има и трудни моменти, може пък да е един от тях. Рожден ден и предстои. Купих и един парфюм който си беше харесала. Нова година пак сами в къщи с бабата. В двата края на стаята. Аз готвя до печката цял ден , тя до прозореца или на терасата пуши цигара и пие вино. Ще мине и това. Реших и сметнах,че повече няма причина поради която да не спра да пътувам. Всичко е изплатено, жена ми работи и аз ще си намеря работа. Не съм глупав и мога да си намеря работа.Ще живееем като останалите , по-скромно. Няма вече да лишавам семейството си от внимание и грижи. Тя ми каза,че има нужда от стабилен мъж който да е постоянно до нея. Така и стана намерих си работа с добра заплата. От началото на годината започнах да работя на старата си работа допреди да завърша. Нова година , нов късмет. Пожелах си просто да съм щастлив и да съумея да запазя семейството си. Рутината ни хвана и двамата. На работа в къщи. Не излизахме никъде и не се събирахме много. Или тя беше изморена или на мен не ми се харчеха пари. Бяхме се разбрали да събираме пари за апартамент. Тя става сутрин рано пие кафе , оправя малкия и тръгва на работа с колата като минава и оставя по пътя детето на градина. Аз ставам по-късно. Оправям и излизам. Бяха големи студове. Аз ходех на работа пеша. На 15-20мин е. Хванах синузит. Ще мине . Вечер тя се прибира преди мен. Обикновенно не готви защото е изморена. Чака ме да се върна и сядаме да ядем. После следват бяня и по-рано в леглото защото ще стават рано.  Налага се да си изгладя нещо за работа. Тя ми прави забележка да с лягаме вече. И аз съм изморен но няма да ходя намачкан. Превърнах се в половин домакиня. Но нали това е семейството , да си помагаме. Зимата беше много студена. Обедих хазяина да сложим дограма на терасата за негова сметка. Нали трябва да се грижа за семейството.8 март е. Тя ще закъснее от работа. Аз бързам от работа да взема цвете , да се прибера да сготвя вечеря и да седнем двамата на свещ. Прибира се аз я посрещам с цвете. Слагаме масата, палим свеща. Тя хапва и казва ,че е много изморена и отива да ляга. Обидно ми е ,  но трябва да премълча. Питах я защо не излезе с приятелки?Не иска. Налагаше и се да ходи по командировки. Един ден замина за Девин за 3 дена. Майка и беше в къщи. На мен ми беше и малко лошо. Бях легнал а майка и детето бяха в другата стая. След работа чаках да се обади. Към 23:30 се обади на майка си. Отново почувствах нещо. Няма съпруг ...а аз стоях и чаках и тя го знаеше. На другия ден сутрин се обади пак на майка си, а на мен към обед.  После се прибра. Беше очуждена. В следващите дни същото нещо продъжи. Един ден с приятели се видях и позъкаснях. Прибрах се и легнах на нашата спалня. Не бяхме правили секс над 4 месеца. Да  исках да правя любов със жена си. Отнов бях отхвърлен. Разсърди ми се . Опитах се да говорим. -НЕ. Питах я  -„Нормално ли е  млади хора женени да не правят любов толкова дълго време. „ Тя е привлекателна и млада и неможе да няма нужда от това. „ Извиних се –пак. Купипх и едно цвете във саксия. Подарих и го като се надявах тайно да се грижи за него така както би се грижила за връзката ни. Цветето увяхна там където го оставих. Нещата ескалираха с всеки изминал ден без да си го казваме. Докато един завършък на работния ден тя се обади и каза,че ще закъснее отново.  Физически и психически тялото ми не издържа и аз се сринах. Бях тръгнал натам където връщане няма. Но аз се върнах. Благодаря на докторите. Съвета им беше да не връщам там където средата ще ме накара да изпадна в същото състояние от което ме изкараха.  Така и реших , че искам да живея. Прибрах се при родителите ми като си изключих телефоните. Не исках никой да ме безпокои. Не бях в състояние. Сутринта тя разбрала и дойде разстроена. Неможех да говоря с нея. Нямах сили. Имах нужда само от спокойствие. Следващите 2 дена бяха запълнени с всякакви тестове и изследвания за здравето ми. Доброто тук беше ,че сърцето е здраво. Намерих сили и и звъннах. Исках да видя малкия. Отидох да го взема. Емоциите бяха нажежени до такава степен ,че избухнаха във скандал. Такъв скандал в който всеки си казва какво му тежи и наистина от какво има нужда. Такъв скандал който е трябвало да се случи по-рано, когато нещата не са излезли токлова много извън контрол. „О.К. казвам аз продължаваме. Да заминем сега 3-мата на някъде без значение къде.” Отговора беше пак „не искам” За пореден път ме отрязаха. Взех малкия и отидохме на театър. После минах през вкъщи да взема дрехите му. Тя ми каза само” ИСКАМ ДА СЕ РАЗДЕЛИМ. И ТОЗИ ПЪТ ИСКАМ ДА УВАЖИШ МОЕТО ЖЕЛАНИЕ”. Мина време аз живеех при родителите си. Всеки път в който се опитвах да комуникирам беше безуспешен. Тя първа свали халката от пръста си. И много от одавана махна снимката ми от портфейла си. А когато бях на рейс е продала и едно златно колие-сърчице което майка ми и подари за сватбата ни. Взимах детето  през уикендите . Понякога и през седмицата. Налагаше ми се да го возя а нямах кола .Обадих се и и казах , че би следвало където е детето там да е  и е общата ни кола.  Тя не беше съгласна и каза , че „ако искам да остане колата за мене , но тя иска половината от депозита”(Имахме депозит останали пари от последния ми рейс).Това нямаше да стане и трябваше да спре вече. Продължихме да си разменяме колата и детето. . Взимайки детето един ден ми каза „ Помисли си какво ще вземеш от квартирата , защото аз се изнасям следващия месец.”Помислих си и казах, като един ден докато тя беше в командировка отидох и си взех нещата. Беше сряда на следващата седмица и  ми се обадиха от кредитен център и искаха потвърждение , че съм неин съпруг .  Веднага и звъннах Срещнахме се и аз исках да ми обясни защо ще взима в заем ? Защо платих 13хил за да изчистим старите си заеми , а сега ще прави нов? Отговора беше прост- „Да не си ги погасявал”. Неможех да повярвам на ушите си. Последваха други и други и други тежки думи. -„С тебе само през адвокат”- казваше тя. Гоних я отново само и само да говори с мен. Разговорите бяха без резултат. За три години по корабите равносметката беше следната: 50 000 Евро ги нямаше. Пари които се събират цял живот и пак неможеш да събереш. Хората които ме познават знаят , че не съм по-различен сега :нито по-скъпи дрехи нося нито по-скъпи играчки имам . Само едно се е променило: Пламъчето което го имаше в очите ми преди раздялата вече го няма. Изчезна и незнам дали ще се върне. Тя се премести при майка си с детето. Правих опити да давам пари на ръка но беше отхвърлено. Да купувам продукти за ядене- отново. Дрехи да купя-„Купувай си за теб да имаш”.Като съм взимал колата винаги я връщах измита и заредена. Общото ни МПС се развали серизно. В същия ден и час се обадих случайно , може би нямаше и да ми се обади. Ремонта се оказа мнгого скъп и тежък. Колата трябваше да се опарви да се продаде. Така и стана оправих я и я продадохме, като си разделихме останалите пари.Всеки да си купи друга кола. Детето взе да се усеща и да пита. Имаше ден в който той ми каза ,че обичал” Мама,Баба и Вуйчо”. Тати го нямаше. Незнаех как , какво .....Обадих и се .Пак бях одрязан. „Питах я „Защо детето говори така?- Защо питаш мен?- ми каза тя – Ами кого да питам . Нали ние го създадохме това дете. Това красиво и умно дете. Дете което , чакахме толкова време и ходихме по лекари и правихме какво ли не да бъдем щастливи. Поисках на другия ден да излезем тримата –пак бях отрязан. Бях на мнение и съм на мнение което и споделих , че каквото и да се случва между нас детето не е виновно и трябва да ни вижда от време на време заедно и не сме врагове. Отговорът беше –„Не се чувствам готова.”. Отказва се от всичко свързано с мен. Заличи ме и във Фейсбук..Заличи и приятели и познати.Иска да ме заличи от живота си в минало и бъдеще.За рождения ми ден един простичък SMS не изпрати - ЧРД.

Силен съм и продължавам напред. Но това което ще причини и на детето  си е егоизъм. Чист и натурален безподправен такъв какъвто никъде и никога досега бях срещал през живота си. Не съм и вярвал, че съществува ............

Работен ден. Взе да става много топло. След работа се почерпихме за рожден ден на колежката. Утре трябва да взема детето. Нямам търпение.

Бях дежурен. Нищо различно. Детето ме чака в къщи. Не се чувствам добре.
Прибирам се. Слънцето спи. Лягам и аз. Събъждаме се заедно. Разходка. Гости в кака.Късно е.Прибираме се.
Детето преди лягане ме пита:
- Тате, защо със мама сте разделени?
- Тате, защо със мама живеете на други къщи?
- Ние защо живеем сами(с мама)?

Повода беше, че му казах "Мама и тати те обичат много".